Анални хроники
(поема за неустоимото влечение, част 1)

Когато бързо кура си от гъз изхлузваш
неговото възпрятие за кратко не изгубваш,
чувстваш като, че още си в него сякаш,
но дълго време да ти е отвън не чакаш.

Отново бързо искаш да го мушнеш,
с ръцете този задник пак да гушнеш,
с бедрата гъзни бузи да притиснеш
неустоимото отверстие с кур да натиснеш!

Защото то примамливо си те привлича
твоят орган неусетно лекичко повлича.
Иска само често тайно да ти го поема
един вид от теб самият да го отнема.

А ти едва ли имаш нещичко против
не ти е нужен дори солиден мотив.
Вероятно с готовност си го отдаваш,
небрежно на ануса отново го подаваш.
   

Автор: И.Василев

споделяне на връзка