Ода за пръднята

Пърдете братя без стеснение,
не се измъчвайте от зор,
защо ви е ограничение
там дето нужен е простор

Защо ви трябва да се стискате,
пръднете си със пълен глас,
със тон и тембър, както искате,
тенор, сопрано или бас?!

Пърдете бавно във аданте
или в алегро в ритъм жив,
ту нежно, мазно - тип
глисанте,
ту рязко във речетатив!

Пръднята, братя, е изкуство,
прекрасен музикален дар,
кога пърдиш, пърди със чуство,
с квалификация и чар.

Пърденето е ценно качество
и имай винаги предвид,
че тя е здраво доказателство,
че нямаш ти апандисит.

По принцип тя е облекчение
в хранителния ни режим,
затуй без свян и притеснение
пърдете да се напърдим.


Пръднята, братя, дар божествен е,
че само здравий гъз пърди,
а щом е гръмка и тържествена,
тя никак, никак не смърди!

Пръднята е физиология
и рядък кавалерски жест,
във ней няма демагогия,
а доблест, рицарство и чест!

Пръдни и ти веднъж в живота си,
госпожо, без да се срамиш!
Аз знам, че всяка нощ в леглото си
ти без стеснение пърдиш!

Пръдни със мен, приятел, здравата,
пръдни със мен във ритъм жив,
и виж - създали сме в държавата
нов самодеен колектив...!

споделяне на връзка