Поема за българската Месалина - Цветана

Путката пращи и пука,
той две педи го зачука!
Болка странна, непозната
тя усети под полата,
струйка алена полази
по бедрата на талази...
Спряха да звънят звънчета,
спряха песен пойни птички,
спряха да жужат пчелички,
а Зефирът от полето
нежно гали му дупето...

И почнаха както падне,
и по вечер и по пладне -
ебан дива из гората -
изпомачкаха тревата,
а в реката - ей ги виж,
правят си юрдек-сикиш.

Лапай, лапай твойта мамка!
Аз съм малко а-ла франка!

Дума Деко и натиска,
че и мен ми се прииска...
Туй хареса на Цветана
и да смуче тя захвана...
После, нещо на талази във устата й полази...
Хаджи Деко нещо май се поумири,
почна нос да си човърка,
пръдна гръмко и захърка...

споделяне на връзка