Световната резба
(в която има нещо сбъркано)

На изток от рая
накриво пикая
и често ругая
макар да не зная
защо.

И парен, и духал,
и совите чукал,
приличам на бухал,
на скрито под мухъл
сребро.

Спогодби световни,
утайки оловни,
говна и отрови
на внуците мои
ще дам.

И мрачен, и мазен
под себе си лазя,
заквасен с омраза,
портфейла си празен
пак ям.

Прочутата теза
пред кур да се плезя
не иска да влезе
във моята селска
глава.

Но как да се сбъдне
мечтата ми утре
нормално да бъде,
светът да обърне
резба?

Автор: Поета Циник

споделяне на връзка